Личните лекари искат 33% повече пари за профилактика
Националното съдружие на общопрактикуващите лекари (НСОПЛБ) в България желае нарастване с 33% на бюджет 2023г., по отношение на 2022г., за първичната извънболнична здравна помощ (ПИМП).
От сдружението са с искане да се вземе поради запазването на признатата наклонност при разпределението на средствата за ПИМС, както и да отпадне методиката от 2022 година за обвързване цените за действия с % на осъществяване.
България отделя малко над 7% от Брутният вътрешен продукт за опазване на здравето.
По данни на сдружението за 2022 година за капитация (заплащане на " глава " - съгласно броя записани в практиката на персоналните лекари пациенти) са отделени 45%, а за действия - 55% . Пет пъти са по-малко средствата за извънболничната помощ, а разноските в България са едвам една четвърт от съответните разноските за извънболнична помощ в Европейски Съюз като цяло.
От НСОПЛБ ще изготвят в допълнение и конкретизирано систематизиране на бюджета за ПИМП , което ще показват след окончателното установяване на финансовата рамка.
От сдружението са претекстовете си за желаното нарастване на бюджета. Един от тях е на лечебните заведения за ПИМП да се гледа не като на един доктор, а като нацяло лечебно заведение с лекари и личен състав , които работят под управлението на шефа на лечебното заведение за ПИМП.
Предложението е изложено в документално изказване и е изпратено до президента Румен Радев, министър-председателя на служебния кабинет Гълъб Донев, парламентарно показаните партии и обединения, министрите на финансите и опазването на здравето от служебния кабинет - Росица Желева и Асен Меджидиев, времено изпълняващия длъжността шеф на НЗОК, както и до ръководителя на Български лекарски съюз (БЛС).
За по-модерни способи за електронна идентификация на пациентите, упорстват персоналните лекари
Лекарите упорстват за цифровизация на процесите в НЗИС
От сдружението са с искане да се вземе поради запазването на признатата наклонност при разпределението на средствата за ПИМС, както и да отпадне методиката от 2022 година за обвързване цените за действия с % на осъществяване.
България отделя малко над 7% от Брутният вътрешен продукт за опазване на здравето.
По данни на сдружението за 2022 година за капитация (заплащане на " глава " - съгласно броя записани в практиката на персоналните лекари пациенти) са отделени 45%, а за действия - 55% . Пет пъти са по-малко средствата за извънболничната помощ, а разноските в България са едвам една четвърт от съответните разноските за извънболнична помощ в Европейски Съюз като цяло.
От НСОПЛБ ще изготвят в допълнение и конкретизирано систематизиране на бюджета за ПИМП , което ще показват след окончателното установяване на финансовата рамка.
От сдружението са претекстовете си за желаното нарастване на бюджета. Един от тях е на лечебните заведения за ПИМП да се гледа не като на един доктор, а като нацяло лечебно заведение с лекари и личен състав , които работят под управлението на шефа на лечебното заведение за ПИМП.
Предложението е изложено в документално изказване и е изпратено до президента Румен Радев, министър-председателя на служебния кабинет Гълъб Донев, парламентарно показаните партии и обединения, министрите на финансите и опазването на здравето от служебния кабинет - Росица Желева и Асен Меджидиев, времено изпълняващия длъжността шеф на НЗОК, както и до ръководителя на Български лекарски съюз (БЛС).
За по-модерни способи за електронна идентификация на пациентите, упорстват персоналните лекари
Лекарите упорстват за цифровизация на процесите в НЗИС
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ